Багрите на годините

Разговор с художника Вълко Гайдаров – директор на Художествената галерия в Смолян

– Другарю Гайдаров, наскоро Художествената галерия навърши 25 години. Какво накратко е нейното развитие и какви са по-значителните постижения в изминалия период?

– Преди четвърт век началото е с откриването на първата изложба в читалище „Христо Ботев“. Последваха години нелека работа, за да се обогати фондът ѝ – основен момент за създаването и утвърждаването на една галерия.

Днес в залите ѝ могат да се видят шедьоври на едни от най-видните представители на българското изобразително изкуство – Владимир Димитров-Майстора, Кирил Цонев, Ал. Мутафов, Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Давид Перец, Бенчо Обрешков, Васил Бараков, Стоян Венев, Илия Петров и много други.

От 1983 година галерията разполага с нова материална база – изложбени зали с 1000 квадратни метра площ, реставраторско ателие, фондохранилище, работни помещения. Това дава възможност да показваме и повече творби, както и на практика да се погрижим за консервацията и реставрацията им.

Колекцията на Художествената галерия в Смолян се отличава преди всичко с това, че голяма част от творбите са посветени на Родопския край. Авторите им са черпили вдъхновение от родопската природа, бит и фолклор, от историята и борбите за подобър свят, от трудовите дела на хората...

Имаме и тематични цикли. Напр. творбите, посветени на Орфей, са над 30, сред тях интересните малки пластики на Валентин Старчев, Маргарита Пуева, Димитър Рашков и др. В чуждестранния раздел над 150 творби са на художници от различни страни на света и свидетелствуват за различните им естетически възгледи.

През последните години само в Смолян бяха уредени над 60 изложби и през залите на галерията преминаха над 20 000 души. Редовно се уреждат и гостуващи изложби в различни селища на Родопите и страната.

– Личното Ви творчество се роди в Девин и получи висока оценка от проф. Божков. Труден ли беше творческият Ви път?

– Според мен творчеството винаги е свързано с преодоляване на немалко трудности, а най-голямата е: да преодолееш себе си. Ще рече да надживееш суетата и дребнотемието, да бъдеш освободен от предразсъдъците на времето. Само тогава художникът може да погледне света от свой ъгъл, да открие за себе си вечните истини. И ако има какво да каже на хората, да го изрази с езика на пластиката. Със свой собствен почерк. Понякога за това не стига и един цял живот.

Много важен е „зарядът“ от младите години, от детството. Ако човек е натрупал повече емоционален капитал, по-дълго ще може да черпи от него. Без чувство изкуството се превръща в схема и формален акт.

За един художник според мен и пътуванията са толкова необходими, колкото и работата в ателието. Защото винаги са свързани с откриването на нови неща, опознаването на различни хора. С една дума – пътуването е обогатяване, зареждане... А в същото време и една проверка. Когато виждах Ван Гог и Рембранд в Амстердам, Търнър в Лондон, Ел Греко, Веласкес и Гоя в Мадрид или импресионистите в Пушкинския музей в Москва и Ермитажа в Ленинград – аз проверявах собствените си устои и принципи.

– В последните години сякаш преминавате към поминиатюрни по размер творби, с нова техника. Защо?

– Работата не е в размера на картината. Историята на изкуството изобилствува с примери, когато малки по размер творби са имали по-силно въздействие. Достатъчно е да си спомним Вермеер, „Малките холандци“ и други.

В отношението към размера на картината понякога прозират характерът и амбициите на художника. Разбира се, основното е закъде е предназначена творбата. Мексиканските монументалисти Ороско, Ривера и Сикейрос не биха могли да направят своето изкуство с малък формат.

– Желая Ви успех.

Разговора води Никола Гигов

Снимки: „Вълко Гайдаров и Златю Бояджиев“; репродукции „Косово“, маслени бои; „Смолянски пейзаж“.