По пътя на големите истини

ПО ПЪТЯ НА ГОЛЕМИТЕ ИСТИНИ

Трета самостоятелна изложба на смолянския художник-живописец Вълко Гайдаров

В дните преди Четвъртия конгрес на българската култура почитателите на изобразителното изкуство от Смолян и окръга имаха щастлива възможност да се срещнат с творчеството на изтъкнатите майстори на четката Петър Стайков и Вълко Гайдаров.

Уредената трета самостоятелна изложба на Вълко Гайдаров показва, че и сега той е останал верен на своята естественост и самобитност, на умението си непосредствено и живо да пресъздава родопския пейзаж, пречупено през човешкото вълнение, през дълбоко укротената радост и мълчалив трепет на нежността. Правят впечатление редица платна, в които художникът преднамерено тушира или най-малкото прикрива зад фактурата на творбата патетизма, успокоявайки градуса на вълнението, като го приближава най-пряко до реалността.

И тук основно място заема темата „Родопа“. Това е естествено, тъй като планината е не само творческа, а и житейска съдба на твореца и човека Вълко Гайдаров. Достатъчно е да се вгледаме в платна като „Златоград“, „Долно Райково“, „Широка лъка“, „Славейно“, „Есен над Смолян“, „Новият център“, за да се убедим категорично в това. А „Зима“, „Пейзаж в бяло“, „Родопски къщи“ и редица други представляват истинска възхвала на извечната родопска красота, която толкова трайно присъствува в нашия делник, че понякога просто не я забелязваме.

Живописта на Вълко Гайдаров по своему е сочна и ярка, в нея преобладават светлите, понякога по-замислени, понякога по-радостни багри, които ни внушават оптимистичното настроение на художника. Любопитна е неговата мярка за наблюдение, начинът, по който вижда пейзажа. Тук преразказът на видяното носи строго личното разбиране на твореца, отпечатъка на моментното душевно настроение или психологическо преживяване.

Намерил необходимата тонова гама, без обаче да се ползва от евтината палитра, Вълко Гайдаров се стреми да ни покаже една позната или непозната нам природна даденост, човешка реалност, в която има достатъчно красота, настроение, живот. Понякога за него е достатъчна само отделна скица, дори един единствен силует на къща, комин, дърво или човек, за да се добере до пътищата на обобщението, до цялостния изказ на нещата, до своята философия и превъплъщение. Това му позволява, следвайки нравствената посока на търсенията, да се докосне до неповторимата душевност на родопчани, до красотата на техния труд, до тайните на планинските превъплъщения.

Хромовидната и охрова основа на неговите преживявания, неповторимата сила и излъчване на понякога [нечетливо], но сгряващи цветове са ни познати и от предишните творби на художника. Платната на Гайдаров носят в конкретния отпечатък на нашия трудов делник, на възхода и възраждането на родната планина. Достатъчно е да споменем „Язовир“, „Миньорски интериор“, „Новият център“ в няколко варианта и други творби от предишните му изложби и ще открием по недвусмислен начин това.

На тази изложба художникът отново показва съпричастността си към интернационалната тема в изкуството. Предложеният „Пейзаж от Гърция“, испанските пейзажи от Мадрид, Севиля и Толедо допълват, бих казал, разнообразяват експозицията, показват плодовете на таланта, неговото трудолюбие, което ни разкрива един обикновен и едновременно с това жив, разнообразен, колоритен свят. Светът на далечна и близка Испания.

В платната на художника Вълко Гайдаров не така пряко и обикновено можем да измерим емоционалната приповдигнатост и многоцветност. Тук палитрата е изведена до по-голям синтез, но тя не е ограничена, позволява с цялото богатство на изразните средства да се търси неповторимата индивидуалност, чрез състоянието на природата да се покаже човекът, неговият свят и обобщаващата сила на изкуството.

Като дребни мъниста между едрите и по-грубо одялани блокове стоят миниатюрните пана „Край Смолян“, „Родопски пейзаж“, „Цветя“, „Краят на деня“, „Зимен ден“ и няколко още други, които, бих казал, са най-хубавото не само в тази експозиция, а въобще сред картините на Вълко Гайдаров. Присъствието на родното, на традицията, майсторското поднасяне на уловените мигове, силата на родния колорит извеждат художника на пътя на големите истини.

Светозар КАЗАНДЖИЕВ

Подпис под репродукцията: „Севиля – Испания“, худ. Вълко ГАЙДАРОВ.

Бележка на архива: на места печатът е избледнял; една дума, която не се чете сигурно, е отбелязана с [нечетливо].