С усещане за автентичност

Рубрика „Изложби“

С усещане за автентичност

Третата самостоятелна изложба на живописеца Вълко Гайдаров не е изненада за тези, които познават изкуството и личността на художника, защото при него е налице удивително единство и покритие между характера на творчеството и личността на неговия автор. Роден и отрасъл сред Родопа, Вълко Гайдаров завършва живопис в Художествената академия, София, в класа на големия художник и педагог Ненко Балкански, за да се върне отново и завинаги в родния край и да му посвети всички свои часове на обществена ангажираност, както и онези съкровени мигове на тайнството, което претворява късчетата реалност в изкуство.

Живот и творчество – сплетени в неразривно цяло. Това предопределя неговата индивидуалност, независима от преходните модни увлечения. Вълко Гайдаров гледа на Родопския край не с очите на гастролиращ художник, дошъл тук да намери краткотрайно вдъхновение и да освежи повяхващата си палитра. За него този край е съдба – сплав от минало, настояще и бъдеще.

Затова, когато зрителят прекрачи прага на изложбената зала, няма да бъде стъписан от контраста между привичния делничен свят, останал зад гърба му, и света на картините. Той ще навлезе не в чуждия, респектиращ, често неразбираем за обикновения човек свят на модерното изкуство, а в едно близко и понятно кътче от света, в който живее – преобразен и организиран отново по законите на красотата.

Пейзажите на Вълко Гайдаров излъчват усещането за автентичност, искреност и вярност към родопската природа: те са пропити от нейната неярка, приглушена хармония. Меките извивки на планината, скромната красота на традиционната родопска архитектура, деликатното взаимодействие на багрите – цялото вътрешно излъчване на естествената среда, моделирала естетическия усет на художника – обуславят спецификата на неговия пластически език. Дори в малките платна от Гърция, от Севиля, Толедо и Мадрид чуждата ярка природа е трансформирана от една много българска чувствителност, пропита от жизнените сокове на родния край. Тази живопис е идентична на вътрешния свят на твореца – скромен, деликатен и всеотдаен.

Монохромната, изградена от сложно нюансирани съотношения на студени тонове живописна тъкан, стоплена от тактичната намеса на охрата, създава богата гама от състояния на природата. Картините на Вълко Гайдаров излъчват особена вътрешна светлина. Тя не произлиза от конкретен източник, моделиращ контрастни сенки, а струи от самата живописна материя – от белите стени на къщите с изкривени от времето стрехи; от есенните дървета и треви; от завоя на пътя, неочаквано проблеснал привечер сред заоблените хълмове; от тежкото лятно небе – и даже зимният сняг искри с матова, приглушена светлина. Широкият диапазон от живописни настроения, постигнати с една овладяна, немногословна палитра, отново утвърждава художника като майстор на пейзажа, надарен с тънък усет за фините, трудно доловими промени на природата.

Човекът като модел рядко доминира в платната на Вълко Гайдаров, но в тях постоянно се долавя неговото незримо присъствие – както в картината „Миньорски интериор“, където предметите красноречиво говорят за трудния работнически делник. Или в пейзажи като „Зима в Смолян“, „Зима“, „Славейно“, „Новият център – театъра“ – малките, очертани с 2–3 едри мазки фигурки затоплят, одушевяват и придават смисъл на органичната сплав от архитектурна и естествена среда, в която човекът живее, труди се и активно преобразява природата. Такива са и картините, посветени на изграждането на новия център на Смолян. Творецът живее с днешните и утрешните проблеми на своя град, с динамиката на ежедневието му и с поезията на бъдещето, което се гради сега. И в неговия „Автопортрет“ го виждаме такъв – непристорено прям, строг и честен, открито взрян в зрителя и в себе си.

Изложбата на живописеца Вълко Гайдаров е значително събитие, с което смолянската общественост достойно се представи в дните на Четвъртия конгрес на българската култура.

Елена ПОПОВА

Подпис под репродукцията: „Пейзаж в бяло“ – худ. Вълко ГАЙДАРОВ.