Изкуството на Вълко Гайдаров

ИЗКУСТВОТО НА ВЪЛКО ГАЙДАРОВ

Проведената през януари-февруари в реномирания салон на бул. „Руски“ 6 самостоятелна изложба на живописеца Вълко Гайдаров бе и първата самостоятелна изложба на смолянски художник в нашата столица. Експозицията бе представена от н. х. проф. Найден Петков, който разгледа търсенията и постиженията на родопския живописец. Срещата със софийската общественост бе наистина успешна. За това свидетелствуват не само многобройните откупки от най-авторитетни галерии и ведомства, но и отзивите в средствата за масова информация.

Радио София излъчи в известната си рубрика „Сцена, палитра, екран“ рецензия от Юлия Петрова. Във в. „Вечерни новини“ бе публикуван материал от изкуствоведа към СБХ Георги Шапкаров.

За списание „Родопи“ писа изкуствоведката Делка Димитрова.

В самата галерия разговарях с хора с различни професии. Петко Тодоров е млад литератор и изкуствовед. Намирам неговата оценка за изкуството на Гайдаров много точна: „Изложбата представя Гайдаров като художник на архитектурния пейзаж. Но той има щастливия порив да направи бяла картина без пресилено участие на белите тонове. Белите родопски къщи определят „бялото въздействие“ на картините му. Белите стени внушават съхранеността на тяхната материалност, непреходността ѝ. Бялата родопска къща не понася патината на времето… Свикнали сме неизбежно да свързваме определени наши възрожденски градове с имената на художниците, чието творчество е формирало до голяма степен представата ни за тях. Карлово има своя Никола Танев, Пловдив – Цанко Лавренов, Трявна – Иван Христов, Златоград – Вълко Гайдаров. Златоградските стръмни улици с накачулени къщи е имането, което не без изненада открива зрителят на изложбата – четири пейзажа с шедьовъра на поредицата, а и на цялата експозиция „Белият Златоград“.“

Мая Матова – журналистка в Българска телевизия: „Най-много ми харесаха зимните пейзажи. С една голяма дискретност тия нюанси на бялото дават много пространствена дълбочина, една почти осезаема триизмерност. Имаш чувството, че много нежност струи, мекота струи и някак си не се усеща студът в тези картини. Творбите ми навяват спокойствие, размисъл и чувство за освобождаване“.

И художници дадоха своите оценки за изложбата на колегата си. Минчо Панайотов, график от Пловдив: „За мен лично това, което Гайдаров прави, е далеч от нещата, които ме занимават като график, но точно това е хубаво, защото хората и творците са така различни. Почива си в тая изложба човек, когато влезе. Явно е, че художникът обича местата, където се движи и където живее. Също така явно е, че като живописец е избрал определен мотив, който го занимава и го търси навсякъде“.

Георги Трифонов, живописец от Кърджали: „Нещата са направени просто, по човешки, без да има някакви „смайващи открития“, в традицията на най-добрите постижения на българския пейзаж. Много добре са направени в професионално отношение зимните пейзажи на Гайдаров. Той изобщо има предпочитания в монохромните гами и точно там са успехите му. Личи голямата любов на Гайдаров към Родопите и цялата изложба носи атмосферата на Смолян. Приятно впечатление правят акварелите, но жалко, че са малко и само загатват за търсенията му в тази област“.

Лиляна Лисичкова, бивша гимназиална учителка: „В Родопите се чувствувам възродена. Когато отида зиме и погледна онази бяла шир, като че се раждам отново. А лете – наоколо зелено, в далечината връх Снежанка. Всички тези мисли и чувства са предадени в картините на художника Гайдаров“.

Изложбата вълнува и младите. Пламен Паскалев, V курс живопис в Художествената академия: „Нещата ми харесват. Колоритно са изградени добре. Допадат ми акварелите“. Анастас Рахнев, III курс стоматология: „Впечатлява ме чувствителността на художника към годишните времена и имам чувството, че слушам музика на Вивалди. Не съм родопчанин, роден съм в Мизия, но Родопите винаги са ме привличали и в картините на Гайдаров виждам по един оригинален начин зимата, която ми е близка от моя роден край и в изложбата е разкрита с нежност“. Иван Иванов, II курс математика в Софийския университет: „Роден съм в Смолян. След като видях изложбата на моя земляк, бях изпълнен с красиво чувство, с гордост от претворените наши природни забележителности“.

С какво зимата привлича художника: „Зимата като тема в моите картини не е случайна. Тя ми дава възможност да се докосна до един проблем за бялото, който и от чисто формално естество, и като сюжет е доста сложен, бялото като символ на чистота, като символ на една светлина, бялото като символ на една девственост, която някога съм я виждал, например в Широка лъка. Освен това пейзажът за мен никога не е просто пейзаж, отражение на онова, което е пред статива, пейзажът преди всичко за мен е едно душевно състояние на художника“.

Увлечени от красотата на Родопите – познати и непознати, изкуствоведите и зрителите оставиха встрани морските пейзажи на Гайдаров, пейзажите му от София и от Полша, хризантемите, единствения автопортрет. Но автопортретът бе изключително точен и с голяма психологична дълбочина. Верни бяха полските земя и небе с буйна зеленина и твърда синевина. Познавам добре морето и смятам, че Вълко Гайдаров е пресъздал сполучливо и лодките, и дюните, и чадърите, и топлите хълмове, и безбрежната шир, която в Кранево е една, а в Созопол друга. За Родопите специалистите и обикновените зрители говориха предостатъчно. Важното е, че първата изложба на смолянски художник в столицата в един сезон, когато самостоятелно се представят Светлин Русев, Димитър Казаков, Енчо Пиронков, не мина незабелязано, а напротив, раздвижи духовете и спечели нашето уважение. Очакваме нови срещи с изкуството на Гайдаров.

Антон КАФЕЗЧИЕВ

Подписи под репродукциите: „Старото дърво“; „Широка лъка“ (картини на Вълко Гайдаров).

Бележка на архива: Сканираната страница съдържа и други материали, които не са преписани – „Преглед на работническа художествена самодейност“ от Радка Иванова (за самодеен преглед в Девин) и адреса на редакцията. Горният край на страницата е отрязан в сканирането. Вестникът не е датиран върху самото сканиране; датата е по библиографската справка на библиотеката.