Рисуването е моята религия. Вълко Гайдаров пред „Дума“

Вълко Гайдаров пред „Дума“

Вълко Гайдаров е роден в Девин през 1937 г. Завършил е Художествената академия в класа на проф. Н. Балкански. Негови картини са притежание на много държавни галерии, на частни колекции у нас, както и в Испания, Великобритания, Холандия, Кипър, Япония, САЩ. Работи като директор на Художествената галерия – Смолян. „Той одухотворява или психологизира всичко – може да се каже – цялата Вселена, всред която живее“, пише за него проф. д-р Ат. Божков.

– Пазите ли спомени за вашия учител проф. Ненко Балкански?

– Основните неща, които зная, ги дължа на това, че съм бил негов ученик. Имах възможност да бъда край него и по-късно, да продължа да се уча от големия майстор. Изключително ерудирана личност, проф. Балкански притежаваше таланта с един поглед да „претегли“ човека като с кантар.

– Вие рисувате портрети, композиции. Защо напоследък във вашето творчество преобладават пейзажите?

– Може би защото в моя край пейзажът е много силен, планината е доминираща и мощна. Природата е най-великият модел. Някои смятат пейзажа за по-лек жанр. Но да кажеш с него това, което искаш, е по-трудно, отколкото с портрет.

– За какво искате да „говорят“ вашите картини?

– За мен рисуването е религия. Там са моите молитви, надежди, разочарования, сънища. Бих искал зрителят да погледне картината с очите ми. Понякога той вижда неща, които художникът не е видял – ето я магията на изкуството. Щом човек търси своя път към вечното, то той неминуемо казва нещо ново. Художникът трябва сам отново и отново да стига до истините, макар всичко да е казано още в Библията. В това са могъщата сила и самообновяването на изкуството.

– Кой е най-хубавият ви ден?

– Този, който започва пред статива. Човек носи в себе си онова, което го вълнува. Дори когато рисувах по английското крайбрежие, на платното ми понякога се появяваха родопски пейзажи. Светът е безкрайно интересен – голям, но и много малък. Художникът може да го открие в късче небе, в педя земя, дори в едно лице, ако носи духа на откривателството. Сюжетът е само повод.

– Казвате, че сте самовзискателен до крайност. Кога си прощавате?

– Важното е човек да е истински и честен. Без тези две качества не може да се говори за творчество.

Интервюто взе Мила Вачева

Снимка: Вълко Гайдаров. Репродукция: Вълко Гайдаров – „Пейзаж от Гърция“.