Навътре в планината. В Смолян – първа самостоятелна изложба на художника Вълко Гайдаров

В Смолян – първа самостоятелна изложба на художника Вълко Гайдаров

Младият родопски художник Вълко Гайдаров скромно откри своята първа изложба. Всъщност актът на откриването беше откровена, сърдечна и приятелска, без официалности среща между него и смолянските почитатели на изобразителното изкуство.

За тези, които слабо познават Родопите, изложбата предоставя възможност да пътуват навътре, дълбоко из тях заедно с интересен придружител. Сам израсъл в планината, Вълко отлично знае богатствата и състоянието ѝ. Без това да му пречи да бъде пестелив, грижливо да подбира обектите, които силно са го развълнували. „Край Смолян“, „Зима“ или „Девин“ подсказват, че той вече е овладял оная способност, за която пише Катаев – да се превъплъщава по собствен начин в хора или растения, в животни или камъни... Но е сигурно, че тези превъплъщения са късове от поетичния свят на родопчаните, сред които живее и към които принадлежи.

Доста отдавна се спори около архитектурния облик на Смолян. Няколко високи сгради, построени в „модерен“ стил, съвършено чужд на родопския ландшафт, задълбочиха спора. И показаха как увлеченията на проектантите могат да нанесат дълготрайни рани. С една серия „къщи“, които излага, Вълко Гайдаров косвено, но категорично изказва мнението си. Той познава пропорциите, които е търсил планинецът, за да нагоди дома си към планината. А и да доближи още повече природата към себе си. Познава и нюансите на трептящия, винаги оцветен въздух, който обгражда родопските къщи. Открай време хората ги боядисват в бяло, но през четирите сезона на годината те изглеждат различно: резедави през пролетта; по-тежко зелени през лятото; слабо оранжеви през есента; прозрачно сини през зимата. Художникът по-малко се интересува от архитектурните подробности, за да изтъква детайли, които издават присъствието на обитателите.

Вълко Гайдаров излага и композиции („Родопска песен“, „Четата на Пею Шишманов“), в които директно показва интереса си към човека. Изглежда, не съвсем удовлетворен от тях, той казва: „Интересуват ме не толкова външните прояви, не толкова богатствата на етнографията, отколкото вътрешната сила на хората, които са ги ваяли. Интересуват ме и огромните духовни натрупвания тук през последните две десетилетия и сблъсъците, които предизвикват с все още съществуващите отживелици.“ Тези думи очевидно дават представа за бъдещата работа на художника.

Някои изказваха опасения за риска, който Вълко поема, уреждайки изложбата си в Смолян – в малкия град винаги имало по-малко ценители... Искам да кажа за онова, което той спечели: искреното мнение на хората, сред които живее, от които черпи силите си. И за които рисува. А те не са чак толкова малко...

Смолян

Дянко Шишков (наш кор.)

Репродукция: „Пейзаж от Смолян“.