Хранилище на красотата

Рубрика „Из фонда на ОХГ“

ХРАНИЛИЩЕ НА КРАСОТАТА

Окръжната художествена галерия има вече своя история, присъствие и бъдещо развитие в целокупния художествен живот на града и окръга. Основана през 1964 година с една експозиция, подредена измежду няколкото десетки платна и графични листове, които притежава галерията, днес тя разполага с един фонд от над 800 произведения на изобразителните изкуства – живопис, графика, скулптура, икони, и приложни изкуства – грижливо подбирани през годините от различни общи и индивидуални изложби, частни и обществени колекции. Основната мисъл при този подбор е била свързана с това галерията да има свой облик и специфика, да бъдат показани максимално най-пълно стиловете и пластическите направления в българското изобразително изкуство, като се държи сметка както за разнообразието откъм жанровата страна, така също и застъпването на повече изтъкнати автори, представители на различни поколения художници. Стигна се до разбирането, че събирането на творби, свързани пряко или косвено с Родопите, с тяхната история, с трудовите хора на планината, с героичното им минало и славни дни на изграждане на новия живот, трябва да бъде основна нишка в политиката на обогатяване на фондовете и до голяма степен ще определи и облика на галерията, а от там и специфичното въздействие на експозициите, реализирани в Смолян и окръга.

Предпоставка за такова едно комплектоване на фонда е фактът, че Родопите открай време са привличали творци на пластичните изкуства благодарение на неповторимата си природа, фолклорни и архитектурни паметници, съхранени през годините. Тази дейност продължава, за да бъдат открити автори, работили някога тук, да бъдат издирени техни творби – това е една дейност, която изисква както по-дълъг период от време, така също и вещо познаване на проблематиката.

Колекционирането на творби на изобразителното изкуство е важна страна от работата, която малкият колектив на галерията върши. Но попаднали вече в хранилищата, творбите имат нужда от жизнено необходими грижи за продължаване на техния живот, за да могат и поколенията след нас да се възхищават на майсторството на художниците, живели преди тях, на проблемите и чувствата, вълнували автори и зрители. Картотекиране, научна обработка, съставяне на досиета и различни форми на отчет, консервация и техническо оборудване, както и осигуряване на оптимален микроклимат – това е далече не всичко, което трябва да се направи, за да могат произведенията да заемат своето място в постоянните и временни експозиции, които се уреждат в града и окръга.

Културно-пропагандната дейност осъществява контакта със зрителите. Галерията урежда групови посещения, придружени с лекции и беседи по въпроси на изобразителното изкуство, вечери, посветени на творчеството на отделни автори. Специално внимание се отделя на пропагандирането на изобразителното изкуство сред младежта. Дългосрочната програма на ОК на БКП за естетическото възпитание и всенародната програма за хармоничното развитие на личността са ръководни документи в работата на галерията. Важен момент е гостуването на изложби с творби от фонда в различни селища на окръга – Мадан, Чепеларе, Нареченски бани, Пампорово и др. С голям успех преминаха представителните експозиции, уредени в Чехословакия и в ГДР – Зул.

Предстоящо е преместването на Окръжната художествена галерия в културния комплекс на новия център на града, където ще могат да бъдат показани повече произведения на изкуството в съвременно оформена експозиция и ще могат да бъдат по-успешно решавани специфичните проблеми в областта на комунистическото и естетическото възпитание на трудещите се и младежта.

Вълко ГАЙДАРОВ, директор на ОХГ – Смолян

Подписи под репродукциите: „Пейзаж от Смолян“ – н. х. Васил БАРАКОВ; „Жена с кафе“ – н. х. проф. Ненко БАЛКАНСКИ.

Врезка на същата страница: „Наградени творци“

Във връзка с 24 май – Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура, Бюрото на Окръжния съвет за култура обсъди и оцени художествено-творческите постижения през периода 1982–1983 година и отличава с традиционните награди следните местни творци:

за литература – з. д. к. Асен Кирилов

за архитектура – з. арх. Петър Петров

за музика – Георги Проданов

за журналистика – Андон Николов

за изобразително изкуство – Александър Хайтов, Вълко Гайдаров

за приложно изкуство – Елена Камбурова

за театрално изкуство – Цветана Видова, Георги Палагачев

за наука и краезнание – Георги Пашев.